33. МОМИЧЕНЦЕ ЛЕ, БАЙНЕВО, МОРИ

Том VІ: Любовни песни

Момиченце ле, байнево,
байнево та мелахрено,
от Бога ли си паднало,
в градинка ли си никнало,
ели булчета цветили,
та си толкова хубаво,
хубаво та мелахрено?
- Байно ле, бакю Юване,
не съм в градинка никнало,
нито от Бога паднало,
нито булчето цветило -
и мене майка родила.
На личен ден съм родено,
на личен ден на Велигден,
на по-личен съм кръстено,
на по-личен ден Гергьовден.
С прясно ме мляко къпали,
с пара ми уста рягали,
та съм толкова хубаво,
хубаво и мелахрено!

 

Малки Самоков, Визенско, зап. в Кости, Василиковско, дн. Царевско; хороводна - на Великден (Стоин-ИЗТр., № 1134 - "От Бога ли си паднало?").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.