329. ЛЕЛЬОХ, ЦОНЕ, ЛЕЛЬОХ ЛИБЕ!

Том VІ: Любовни песни

Лельох, Цоне, лельох либе!
Откак се залибихме,
ний са двама не събрахме,
като снощи на кладенче,
на кладенче на изворче.
Малко-млого постояхме,
постояхме, хортувахме,
доде слънце зайдом зайде,
месечинка зора даде,
кобиличка лист пуснала,
бакщрачите - бял трандафил,
пътечката зараснала.
Лельох, Цоне, лельох либе!
Како й туй нашто либене,
либене, незабравяне?
Вечер да сенна хляб да ям,
на ум ми доде за тебе,
че ми хапката пресяда.
Ко не са, либе, земеме,
ний къде ще са денеме?

 

Ямболско, зап. в Бесарабия (Янков, № 172); съставителите (Осинин и Булин) отбелязват: "изпуснати последните два стиха:
"В гора ли да ида да се обеся,
във вода ли да ида да се удавя".

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.