323. СТАНО, СТАНЧИЦЕ ЛЕ

Том VІ: Любовни песни

Стано, Станчице ле;
гиздава девойке,
гиздава, хубава,
що си посърнала,
още повяйнала,
като лен за вода,
босиляк за роса?
Станка чичо дума:
- Чичо, милян чичо,
кък да не посърна,
посърна й повяйна,
либе ми са жене
за незнайно либе,
я знайното й, мамо,
близо - комшийчето;
през плета, ме гледа
дребно сълзи рони,
дето сълза капне,
земята са пука,
ран босиляк никне,
момите го сбират,
на момци го дават.

 

Бердянски уезд, Украйна (Върбански, № 501).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.