322. РАДКА КРАЙ ДУНАВ СЕДЕШЕ
Радка край Дунав седеше,
бяло си лице мийеше
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
като ми течеш Дунаве,
отгоре, Дунав, надоле,
ти не видя ли, Дунаве,
моето либе млад Стоян?
Дунава дума не дума,
риба моруна продума:
- Видях го, Радке, видях го,
във понделника сутринта,
га беха петли пропеле,
дваж пеле и потретиле,
девет гемии минаха.
В първа гемия, Радке ле,
твоето либе млад Стоян -
със медна свирка свиреше,
като свиреше, думаше:
- Забрави ли ма, Радке ле,
прежали ли ма, либе ле?
Радка на Дунав думаше:
- Ще та забравя, Стоене,
кога морето пресъхне,
суха поляна да стане,
ораче да я изорат,
черни угаре да стане,
та бяло лозе посада,
лозето грозде да роди,
от грозде вино налейем,
да пием да се опием -
тогаз ще да са забравим,
забравим, либе, прежалим!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.