320. СНОЩИ СИ ОЙДОХ, МАМО

Том VІ: Любовни песни

Снощи си ойдох, мамо,
на студен, бистър кладенец,
тамо си либе заварих,
сос друго либе думаше,
моите ми думи думаше,
моя ми пърстен даваше,
та я го люто прокълнах:
- Либе ле, да не аросаш,
либе ле, да не прокопцаш;
девет години да лежиш,
на десет годин' да станеш;
в гърне сос слъба да слазиш,
у него турски да седиш,
и там да ти е хлапаво.
Комар коня да яздиш,
иглени уши зенгии,
и тие да ти са хлабави!

 

Самоков (Шапкарев 3, № 1224); аросаш - харосаш.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.