319. СНОЩИ СИ АЗИ ОТИДОХ
Снощи си ази отидох
на студен, бистър, кладенец,
там си либето заварих,
със друго либе приказва,
моите му думи думаше,
моя му пръстен даваше.
Че се наведох да налям,
от бистри сълзи не можах;
че се изправих, та проклех.
Ази му рекох, либе ле,
либе ле, да не харосаш,
либе ле, да не прокопсаш,
на воденичка да седиш,
голема хакъ да вземаш,
голям да ти е кутела,
като лещеиа черупка.
Голяма хляба да месиш,
на искри да го упечеш,
да ядеш, да ти артиши.
Със стълба в гърни да слягваш,
във гърне турски да сядъш
и там да ти е широко;
със сламка да се подпираш
и тя да ти е възтежка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.