318. СТАНКО СТАДО ПРЕЗ ГРАМАДЬЕ МАМИ
Станко стадо през грамадье мами,
през грамадье, през мермер каменье.
С меден кафал стадо си размамва,
с кован кривак стадо си разрежда,
па на стадо тиом отговара:
- По иди, пойди, мое слво стадо,
да задрънкат мои медни званци,
да ме чуе младата невеста,
дека седи у мала градина,
та си шие ситна свиленица:
гергеф шие със сребрана игла,
свила точи със златно вретено.
Я а саках, она ме не сака,
та па ми а други преотеа.
Не ми жално, че а преотеа,
на ми жално, че ме кум фанаа,
мене кума, а брат ми старокя,
а брятенче младо балахтарче.
Па пойдохме цръкви на вечанье,
я невеста тиом отговара:
- Венчай, куме, венчай, не уздишай,
не уздишай, още не проклиняй!
Я кумо й тиом отговара:
- Я не дишам - сама душа диша,
я не клъна - сама душа клъне!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.