316. СЛЪНЦЕ ЗАЙДЕ ЗАД ГОРА ЗЕЛЕНА
Слънце зайде зад гора зелена,
слънце зайде, мрак по полье падна,
лудо-младо край горица стои,
дни си брои, години си кълне:
- Е, годино, моя неправино!
Е месече, турски помощниче!
Са нощ грееш, на турци помагаш,
а менека никой не помага;
любих любне от мало малено,
от малено дури до големо;
кога стана любне за любенье,
за любенье, любне за зиманье
оно ми го други преотмеа,
а менека кума окумиа,
а деница остаросватиа,
а братанче - премладо деверче.
Кога беше църкви на венчанье,
собраа се проклетите моми,
запояа гяволската пйесен:
- Таком Бога, куме, господине!
Венчай, куме, люто не проклинай,
дижи венци, често не въздишай!
А я си се туку чудом чудим,
я не кълнем, само сърце кълне,
не въздишам, душа ми въздиши!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.