294. ДЕТО СЕ ДУНАВ ПОВИВА

Том VІ: Любовни песни

Дето се Дунав повива,
дето са пяна събира,
там са израсли два бора,
Борчо и Боринка двамата.
Борчо Боринка думаше:
- Боринке, любе, Боринке,
расти, Боринке, да растем,
вършето да си изплетем,
ний двама ще са вземиме.
Боринка дума на Борча:
- Борчо льо, либне, Борчо льо,
расти, Борчо льо, порасти,
твоята майка рождена,
студена вода донася,
че ти корена полива,
всяка сутрин дохожда
и ти вършето разправя;
моята е майка мащеха:
всяка сутрин дохожда
с черно менче на ръка,
вряла вода донася,
и ми корена полива,
че ми вършето прекърша -
ний няма да са вземиме.

 

Голямо Яларе, дн. Русаля, Великотърновско (Стоин-ССБ, № 2116).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.