284. ИЗВИДРИЛА СЕ ПЛАНИНА

Том VІ: Любовни песни

Извидрила се планина
из ведро небо хубаво.
Нищо се живо не види,
в иде се лозье загорско
из ньега шета девокя,
у руке носи тканицу,
та тражи дърво високо
да беси, да се обеси,
дека е трудна, дебела.
Беле ю поле плаполе,
бело се лице белее,
руса се коса лелее.

 

Голеш, Годечко (Стоин-ЗП, № 50).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.