274. ИДИ СИ, ИДИ, ЛЮБЕ ЛЕ
- Иди си, иди, любе ле,
ич бално немой да ти е,
и аз ще с тебе да дойда
из равно поле широко,
из синьо море дълбоко.
Кога се, севдо, умориш,
тюфекан ще ти поноса;
кога тъ, севдо, припече
сеферско слънце пекливо,
сенчица ще ти направя
с мояна чевръ телена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.