27. ЙОТКАК СЕ МАРА РОДИЛА
Йоткак се Мара родила,
навънка не е изляла,
ветерът да я не дуйне,
слънцето да я не грее.
Я га се брат хи женеше,
тогав е Мара изльела,
брата се ода да сипе,
ръките да си измие.
Та я слънцето видело
и се слънцето запрело
на Марините дорове
три дена и три нощове.
Слънцева се майка чудела,
що стори слънцо, не дойде.
Я га си слънце отиде,
майка м' го тихо питаше:
- Що стори, слънцо, не дойде
три дена и три нощове?
- Мале ле мила слънцова,
ти да не мислиш, мале ле,
че аз съм само на небе?
Едно е слънце на небе,
а друго- Мара на земе.
Очи ми клечки станаха,
ръки ми дърво станаха,
не можих, мале, да дойда
три дена и три нощове!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.