242. КОНЯ ЯХАМ, КОНЯ АДЖАМИЯ

Том VІ: Любовни песни

Коня яхам, коня аджамия,
аз по него дваж по-аджамия -
аз го карам ту долу, ту горе,
той ме кара на момини двори.
Първо либе на прозорци гледа;
първо либе догде да излезе,
спревари я нейзината майка
и потихом ней отговаря:
- Изляз, дъще, здрава неизлязла,
какъв юнак на двори е дошел,
как съм стара, че пак го аресах,
да бих млада, би го залюбила!
- Мълчи, мале, няма онемяла -
онемяла, сляпа ослепяла:
аз го люба сега три години,
на четвърта сам го кон докара!
Юнак знае коня дека кара,
конче знае де юнака води.

 

Славейков, Книга на песните, 1941, № 57, с бележка, че е от ръкоп. сбирка на П. Р. Славейков.

Изключително близка до песента от Серес (Веркович, № 40) и вероятно е преработка на П. Р. Славейков с оглед бъдеща негова антологична подборка (бел. ред., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.