241. ПОЙДЕ ДОЙНА ИКИНДИ НА ВОДА
Пойде Дойна икинди на вода,
ни би Дойна, ни вода студена;
пойде юнак икинди на лова,
срещнали се у тесни клисури.
Дойна годи мирно да замине,
юнак годи мирно да не мине,
кон возвива Дойна да цалива.
Сторило се гяволска работа:
фана юнак Дойна за гердано,
па й скина ситен бел маргарит.
Провикна се Дойна що си може:
- Леле варай, мои девет брайкя!
Дека да сте, сега тука да сте,
да фанете това лудо-младо.
Ни го бите, нито го губете,
на го тука вързан докарайте,
да го вържа с моя руса коса,
да го гора с мои църни очи,
да го стрелям с мои тънки пърсти,
да го бия с мои бели раце,
с бели раце по белото лице.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.