229. СТАНКА СИ СЕНО БЕРЕШЕ
Станка си сено береше,
отдолу Младен идеше,
па на Станка си думаше:
- Станке ле, чорбаджийке ле,
заръча, Станке, майка ти,
сеното да си сбереме,
на купа да го юградим.
Ако сеното не сберем,
двамката с тебе да преспим!
Младен го рече на шега,
Станка го фана истина.
Кога йе било вечерта,
Станка си легна под купа,
а Младен легна над купа.
Кога йе било полунощ,
полунощ време петляно,
Младен са от сън събуди,
та па са викна, провикна:
- Я стани, Станке, да видиш
къква йе звезда изгряла,
крилата и опашата -
тази йе звезда зарад нас,
че не сме двамка легнале!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.