215. МОРИ МОМЕ, МАЛКА МОМЕ!
Мори моме, малка моме!
Ке те питам, како лежиш?
Сам не можам, сънощ шетам,
низ селото псета лаят,
яман, мен ме лаят.
Кой ми виде, ми верува;
ветър дуй, мен ме дуй,
роса роси, мен ме роси,
ми изтопи рамна снъга,
ми нароси бело лице,
та си влезох йов йодайче,
та запалих голем огън,
та изгорех бела кърпа,
та зафатив да си плачам,
та си зимах еден фильджан,
та си собрах дробни сълдзи,
та изтопих бела кърпа,
та изгорех товар дърва.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.