177. ДУНАВО, ГЕРДАН ДУНАВО

Том VІ: Любовни песни

- Дунаво, гердан Дунаво, мари,
Дунаво кален та мътен,
ти като течеш отгоре,
отгоре от планините,
та не виде ли, Дунаво,
мохето първо любовье?
- Видех го, видех, Радке ле,
от нява страна на брега,
на сиво конче яздеше,
на синьо седло седеше,
с медна си свирка свиреше,
рицаше и отрицаше:
"Радо ле, либе Радо ле,
още ли ходиш лефтера,
още ли мене ти чакаш?
Не чакай, Радо, не чакай!"

 

Вургари, Василиковско, дн. Българи, Царевско; хороводна - на Костадиновден (Стоин-ИЗТр., № 1448 - "Радка пита Дунава за либето си").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.