164. МОМНЕ ЛЕ МАРИ ХУБАВА - 1
Момне ле мари хубава,
сос ходи ситно по двори,
се бела, се пременена,
че га те гледам, момне ле,
мен на сърцено припада.
Да беше блага ябълка -
хвърли ще, отбрулй ще те;
да беше корен босилек -
дръпна ще, отскуба ще го;
да беше вода студена,
бъкълче щех те наточа,
на конче та щех окача,
де къде ходя, момне ле,
вода студена да пиям
и тебе да си споминам:
какво бе уйгун момиче,
във снашка тьонко, високо,
във лице бело, червено.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.