157. СЪНЬО, ТИ МОЙ СЪНЬО
Съньо, ти мой съньо,
съньо невернико,
съньо невернико,
съньо разделнико!
Що ма рано приспа,
рано преди пладня,
та не видях, съньо,
кога либе мина,
мина и замина!
Щях да му наръчам,
като Тунджа мине,
Тунджа и Марица,
вода да не пие,
конче да не пои.
Че е Тунджа мътна,
мътна и измамна -
горе в планината
три са ветра веят,
три са сняга топят,
Тунджа мътна тече,
дор три билки влече,
омразни, разделни.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.