15. СТОЯН ТОДОРКИ ДУМАШЕ
Стоян Тодорки думаше:
- Любе Тодоро, Тодорке,
слънцето й на захудане,
хорото й на разтуряне:
барем ма еднъж погледни,
очите ти да скитасам,
веждите да ти изпиша
на мойте медни кавале!
Тодорка дума Стояну:
- Стоене, любе, Стоене,
га са за мене затъжиш,
погледни горе, надоле:
как са белеят балкани,
тъй ми е бяло лицето;
както чернеят угари,
тъй ми са черни очите;
както са тънки синури,
тъй ми са тънки веждите!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.