143. СТОЯН НА РАДА ДУМАШЕ
Стоян на Рада думаше:
- Радо льо, либе Радо льо,
како й туй нашто либене,
либене-незабравене!
Когато сенна хляб да ям,
на ум ми доде за тебе,
че ми хапката приседне.
Че станах, Радо, от софра,
студена вода да пия,
да си хапката прекарам:
не можах да я прегълна.
Че впрегнах серес биоли,
та на нивата отидах.
Хем връвя, Радо, хем мисля,
дали щем да са земеме.
Че съм нивата изминал
и съм отишел на вашта.
Че орах, Радо, до пладня;
кога синора погледнах -
не било нива нашата,
най било, Радо, вашата.
И аз са Богу помолих,
да ми са счупи ралото,
ралото и желязото,
по пладня в село да ида,
покрай вас, Радо, да мина,
тебе на двора да вида.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.