123. У НЕДИНИ СЛЪНЦЕ ГРЕЕ
У Недини слънце грее,
върбо ле, върбо, върбице!
То не било ясно слънце,
на ми била сама Неда:
с черни очи еленови,
с дълги клепки босилкови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
Събрале са малки моми,
да играят по тревица,
да си берат жълто цвете,
да се греят на слънчице,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе, малки моми,
погрейте са на слънчице,
дорде не е прегоряло,
дорде не е подухнала
върла зима в чужда къща!
Израсла е тънка върба
в Недините равни двори -
тя не била тънка върба,
на е била сама Неда:
с бели ръце засукани,
с жълто чело навъсено,
с черни очи нажалени.
Събрале са ергенете
да си кършат тънки върби,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе триста души,
се ергене, се юнаци,
хем кършете, хем ломете,
а по-много меришете,
дорде върба мъзга пуща,
дорде листе зеленеят,
дорде Неда хубост има!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.