122. СИТЕН ДЪЖД ВАЛИ НИЗ ЯСНО НЕБЕ

Том VІ: Любовни песни

Ситен даж' вали низ ясното небе,
а моето либе на пат ми 'оди
с кон аджамия, с лоши дружина,
с лоши дружина, се арнауке.
А я му велим: "Поседи, либе,
поседи, либе, дури сме млади!
Китка се бере, дури йе росна,
либе се либи, дури йе младо!
Поседи, либе, тая година,
тая година и през другата!"

 

Самоков (Шапкарев 3, № 1028).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.