114. МОМЕ, МАЛКА МОМЕ

Том VІ: Любовни песни

Моме, малка моме,
хубава, гиздава,
не стой на бел камен,
ми извиши гласи,
че тих и н ветер дуе,
та гласи ти носи.
Чобан стадо брои,
та му загрешоваш,
та стадо си кълне:
- Стадо, пусто стадо!
Дамно изпукало
за ден и пладнина,
деня по хиляда,
вечер две хиляде.
Аз да слега
до в полето,
аз да се находя
зима със дружина,
лето сос аргати,
сос малки девойки.

 

Просеник, Серско (Веркович, № 151).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.