112. ОЙ СЪНЬО, СЪНЬО, МОЙ СЪНЬО
Ой съньо, съньо, мой съньо,
мой съньо, мой душманино,
що си ме дълбоко успал,
не мога рано да стана,
либето си аз да видя
кат и през село минало,
сиво си стадо мамеше,
че си го мами, замами
край водата, край реката,
с тънка си свирка свиреше,
къде и с уста думаше:
- Ой либе, либе, мой либе,
що си ми толкоз успало,
не можа рано да станеш,
бели си котли да вземеш
на вода, либе, да дойдеш,
сиво ми стадо да срещнеш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.