105. ВЕСДЕН МОМА ПЯЛА

Том VІ: Любовни песни

Весден мома пяла,
овчару се смяла:
- Не би кадър овчар
да ми са провикне
от висока гяла,
от зелен полога;
ами се провикнъ
проклети говедар
из зелено лъже,
от студен кладенец -
пладнувай, девойко,
че си пладне доде,
доде и замина.
И мома му каже:
- Че азе си зная
коги пладне доде,
доде и замине -
бурено повехне,
стрънта сенка сторе,
сърпа почернее,
сърпа почернее,
мома погрознее.

 

Ловешко (СбНУ 6, с. 48, № 3).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.