103. БРАЛА Е ЯНА ЕНЬОВО ЦВЕТЕ
Брала е Яна еньово цвете,
еньово цвете за жълта китка,
дето е брала, там замръкнала,
там замръкнала у средно поле,
у средно поле, у редки дъби,
у редки дъби със гюмовете,
със гюмовете, със руковете,
със руковете, със кюловете.
Задало се е малко козарче,
та си на Яна тихом говори:
- Хайде ми, Яно, да ти помогна,
да ти помогна в село да идем,
аз ще ти нося тежки товари,
ти ще ми караш бели козици.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.