96. МОМА НАКАЗВА ЛУДО-МЛАДО
Седи мома, коладе, коладе ле,
навръв града, коладе, коладе ле!
ем си седи, ем си вие,
ем си вие зелен венчец,
зелен венчец от пелинчец,
ем го вие, ем наръчва:
- Де ми ниня лудо й младо,
лудо й младо с луда коня,
да ми ютземе зелен венчец,
зелен венчец от пелинчец!
Таман мома тъй продумна,
задало са й лудо й младо,
лудо й младо с луда коня,
че й отзело зелен венчец,
зелен венчец от пелинчец.
Викна мома, провикна са:
- Де ми ниня мойте брата,
мойте брата, девет брата,
я десета най-мил брата,
да ми фанат лудо й младо,
лудо-младо с луда кона;
да не бият, да не бесят,
да го донцат тук до меня,
бия ща го с бяли ръце,
кълна ща го с черни очи,
беся ща го с руса коса!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.