79. ЦАРСКО ДЕТЕ НА ЛОВ
Царско дяте кон седлае, коладе ле,
низ ливади Царимчану, коладе ле,
кон седлае, кон биздае,
сини седла юсидла го,
жълти юзди юбизда го,
възседна го, припусна го,
та ютодя татък долу,
татък долу в долна земя,
в долна земя Добруджанска,
за лов ходи, за лов гледа.
Да съгледа едно дърво,
едно дърво столовато,
столовато, приклонато,
на клоните дур три фтици.
То замяри първа фтица.
Ютговаря първа фтица:
- Ни ма мери, ни ма трепи,
ни сма фтица за бияне,
най съм фтица света Сряда!
То замяри втора птица,
ютговаря втора птица:
- Ни ма мери, ни ма трепи,
ни сма фтица за бияне,
най съм фтица света Петка!
То замяри трета птица,
ютговаря трета птица:
- Ни ма мери, ни ма трепи,
ни сма фтица за бияне,
най съм фтица света Ндяла!
Наздраве ти, царско дете!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.