442. В ДЕВОЙКИНИ ДВОРИ МЪГЛА ПОПАДНАЛА

Том V: Обредни песни

Девойко, девойко!
Девойкини двори
мъгла попаднала,
роса заросило.
Девойкина майка
у двор, низ двор оде,
дробни слъзи роне,
руси коси скубе
и на Бога вика:
- Боже, мили Боже,
що си ме милувал,
той си ме дарувал:
една мила керка,
другому гу дадо,
и без нум йостана!
Девойко, девойко!
Юнакови двори
слънце огреяло,
юнакова майка
у двор, низ двор оде
и се крехко смее,
и на Бога вика:
- Боже, мили Боже,
що си ме милувал,
тъй си ме дарувал:
една мила сина,
една мила снаха!

 

Кратово; сватбена - у момини, когато чакат момковите сватове (СбНУ 2, с. 61).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.