398. КАРАШ МЕ, МАЛЕ!

Том V: Обредни песни

Караш ме, мале ле, караш ме,
караш ме, напобиваш ме,
че ти дорите не мета
и ти хюзметет не права,
мъ сега вейке ше с'пода
далеко и по-далеко
през девекь села далеко,
дето пилците зимоват,
зимоват, пък не летоват.
Ти пъкьовете ше гледаш
и пътниците ше питаш.
Очите ше те заболят
по пъкьовете да гледаш
и пътниците да питаш.
Босилек саден оставям
ти да го, мале, заливаш
вечер и сутрин с водица,
на пладне, мале, със сълзи.

 

Царево (Мичурин, Василико); сватбена - когато пребулват булката (Стоин-ИЗТр., № 509).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.