357. НЕ ЩЕ ЗЕТЯТ ДА ГО БРЪСНАТ
Некет зето бербер да го бричит,
дур да земит от татка прощенье;
некет зето бербер да го бричит,
дур да земит от майка прощенье;
некет зето бербер да го бричит,
дур да земит от брата прощенье;
некет зето бербер да го бричит,
дур не земит от сестра прощенье.
Той си зеде от татко прощенье,
се промени во белото руо,
му говори старата му майка:
- Итри, зете, итро да гувееш,
кя заминиш три села, четири,
да не ти се тие шега бият,
да засрамиш мене и татка ти!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.