281. НЕВЕСТА И ВИХЪР
Два дни е хоро играло,
кога е било треки ден,
тогай Тодора излезна.
Поли и земля метеа,
перо и небо лижеше.
Дуна си вияр и ветър,
та и лицето погрози
и и перото занесе,
и и полите запраши.
Та и перото занесе
на самодивското блато.
Она се брату молеше:
- Брате Тодоре, Тодоре,
я айде, брате, д'идеме
на самодивското блато,
да си земеме перото,
да си умием очите,
да си оперем полите
и назад ще се върнеме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.