264. ДАРОВЕ ОТ ЦАРИГРАД
Янкулица двора мети
и си треби бел' пченица,
отлетнале два галамби'
и му фърли Янкулица,
Янкулица бел' пченица:
- Тупайте, тупай, галамби,
яз ке ви нешчо йопитам,
йопитам, ке ве разпитам:
да не видоте Янкула?
- Видо'ме ти го, видо'ме,
из Цариграда шеташе,
бърза си койна ку'фаше,
мислеше да си киниса;
му ку'аше на татко му
църна шапка за Великден;
му ку'фаше на майка му
църни че'ли за Великден;
му ку'фаше на братя му
тонки пушки за ловейне;
му ку'фаше на сна'и му
жълти че'ли за Великден;
му ку'фаше за сино'й му
фино фесей из Великден;
му ку'фаше на керки му
бели кърпи за Лазара;
му ку'фаше на любна му
бела сая за Великден,
от полите до полите,
до рамена дробни дзвезди;
на плешчите месечина;
на гръндите летно сънце.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.