263. ВИТАНА И МЪЖКО ДЕТЕ
Е, Витано, бре, невесто,
утече си цару коня,
собрая се спаиине
да си фанат цару коня.
Никому се бре не дава.
Излезнала бре Витана,
бре Витана, бре невеста:
с' свилно сито бре брашнено,
бели раце бре тестени,
та си фана цару коня.
Я цару ву говореше:
- Е, Витано, е, невесто,
що че бакшиш да ми земеш?
Я Витана проговаря:
- Аво, цару и везиру,
нечу нищо да ти земем.
Арижи ми мажко дете,
арижи го, честити го!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.