241. ОВЧАРОВА КЛЕТВА
Нивястице ле, овчаркино ле,
Овчар ми язди на вране коне,
Низ село оди, та виком вика:
- Събирайте са, горнокраювци,
горнокраювци, долномаалци,
мост да градите при Стара ряка,
че же ми мине велико стадо;
като жда мине, смиль жда порони.
Овчар го бере, овци го дава,
па си на овци тию говори:
- Яжте го, овци, та изпукайте,
та изпукайте една неделе,
да са наоде по седянките,
да са наноса от моми китки
и от невясти червена ружа,
и от вдовици гриви гривици!
Яле го овце, та изпукале,
та изпукале една неделе,
та са наоди по седянките,
та са наноси от моми китки
и от невясти червена ружа,
и от вдовици гриви гривици.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.