240. СВАТБА НА ГЕРГЬОВДЕН
Лудо-младо коня яа
уз ливади, низ ливади,
във хубаво Дрено поле,
узда влачи, трава тлачи.
Не е узда, но е звезда;
Не е конок, но е змейок;
Не е седло, но е сребро;
Не е момче, но е сънче.
Насреща му малки моми,
малки моми лазарици,
па говори лудо-младо:
- Таком Бога, малки моми,
я фанете врана коня!
Никоя се не наема
да му фане врана коня;
наема се тънка Митра,
та фанала врана коня.
Бръкна лудо у джепое,
та извади жълта дуня,
удри Митра по лесата,
по лесата, по косата.
Па говори лудо-младо:
- Глейте моми, паметуйте:
на Лазарици спомения,
на Великден китка ке е,
на Джуржовден сватба ке е!
- Благослови, лудо-младо.
- Да сте живи, Лазарици.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.