193. МЪЖКО ДЕТЕ В КУЛА
Чул се е Стоян и прочул,
че има Стоян, че има,
че има двори камени,
у двори кули железни,
у кули бачва олово,
у бачва вино червено,
у вино елен играе,
сас позлатени рогове
и на рогове пиргове,
и на пиргове тугове,
на тугове синьо седло,
на седлото мажко дете,
у рака му златна чаша,
у чашата студна вода,
у водата росна китка.
Водата е от чешмата,
китката е низ градина,
що я брала малка мома.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.