185. ЯНКУЛ И ЯНКУЛИЦА
Све езеро полеено,
по краишча позлатено,
най на крайо златна вейка,
на вейката шарен одар,
на одаро млад Янкула,
Янкулица на колено.
Двата зборок си зборвае:
- Янкулице бре, невесто,
да имаме два ризика,
да стечиме мила рожба.
Ако ми е мъжко дете,
да го кърстим на Великден,
да му клайме лепо име,
лепо име: Костадине.
Ако ми е женска рожба,
да я кърстим на Гюргьовден,
да му клайме лепо име,
лепо име - Енгелино.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.