178. ВЕНЦИ НА ЛАЗАРКИ
- Качунцице цветнице, о Лазаре,
аль я виде Лазара?
- И я видоф, не видоф,
на бел Дунав седеше,
вити венци виеше,
'сем лазарки даваше,
Кале-Мале немаше.
Седна Каля да плачит;
Лазара я тешеше:
- Мълчи, Кальо, не плачи,
пак в година ке дойдам,
'сем лазарки по венец,
тебе, Кальо, два венца!
Кога дойде година,
Каля найде мъжена;
на бунище седеше,
венчаница кинеше,
мъжу гащи кърпеше,
мъжко дете леляше.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.