167. ОВЧАР И СТАДО

Том V: Обредни песни

Закукала кукувица,
насред село на граница;
каде кукне, тамо викне:
- Бре, овчарко, бре, чобанко,
що ти стои сиво стадо?
Дали си е трева гладно,
дали си е вода жъдно,
или си е сол безсолно?
Овчар тада отговаря:
- Стадо не е трева гладно,
стадо не е вода жъдно,
нити си е сол безсолно,
ноло стадо чудо гледа,
какво овчар заман пати
през сва пролет на кладенци,
и сва есен на седенки
и сва зима за сватбите,
за момини росни китки,
за момини криви венци:
росни китки като слънце,
криви венци като месец.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.