146. ТРИ ТАНЦА ВОДИЧАРКИ
Има майка мила сина,
мила сина Костадина,
промени го, накити го
во свилено, копринено,
опаша му свилен пояс,
закачи му стребрен дивит,
даи му в раце бела книга,
на пущчи го на манастир
да си учи бела книга,
бела книга, църно писмо.
И ето го кай си иди:
- Дай ми, майко, стол да седнам,
стол да седнам, чаша в раце,
во чашата ройно вино,
во виното грутка шекер,
до грутката бурма пърстен;
нареди ми до три танци,
до три танци водичерки:
коя ке я яз бендисам,
нея ке я пръстенуям!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.