128. ЮНАК ПАЛИ ГЮРГЮМ ГРАДА
Задало се ясно зоре,
низ хубава Гюргюм града!
не ми било ясно зоре,
най ми било добър юнак,
добър юнак с добра коня,
кон си сбоде, кон въздише,
кон въздише син-бял пламък,
да си пали Гюргюм града.
Излезли гюргюрянки,
гюргюрянки стари баби,
да са момку молба молят:
- Ой та тебе, добър юнак,
не ни пали Гюргюм града,
ша та дарим добра дара,
добра дара малка мома!
Че пофайна добър юнак,
добър юнак с добра коня,
кон си сбоде, кон въздише,
кон въздише темна магла,
темна магла, ситна роса,
да си гаси Гюргюм града.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.