100. МОМА И ПЪСТРА ПТИЧКА
Префръкнала й, Дойно ле, коладе ле,
пъстра птичка, Дойно ле, коладе ле,
че кацнала в момини двори,
в градинчица в ран босилек.
Де я съзря малка мома,
с краком тропна, с ръком чопна:
- Хъшим, къшим, пъстра птичка,
не ми рони, не ми кърти,
не ми кърти ран босилек!
Йотговаря пъстра птичка:
- Не ме пъди, не ме плаши,
я ша извия в ран босилек,
ша извия вито гняздо,
ша си снеса дребни яйца,
ша си изведа дребни пилци,
да си пеят сутром-вечер,
сутром-вечер по вратата.
Кога дойдат женихлите,
че ша рекат: - Барем мома,
барем мома, барем чудо,
че си извела пъстри пилци,
да й пеят сутром-вечер,
сутром-вечер по вратата!
А наздраве, малка мома!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.