49. ГРАД ГРАДИЛА САМОВИЛА

Том ІV: Митически песни

Град градила самовила
ни на небо, ни на земи,
току-така, под облака.
Що диреци ми редеше,
се юнаци отбирани;
що пармаци ми редеше,
се девойки отбирани;
що пенджери ми редеше,
се дечица отбирани.
Едно не е дофтасало,
тоа що е спроти сънце.
Марко имат мъжко дете,
мъжко дете прегалено;
и го зеде мъжко дете,
да го клаит на прозорци.
Марко й се милно молит:
- Самовило, мила сестро!
Тебе ти се милно молям,
да ми гледаш мъжко дете;
тоа ми е прегалено,
бърго вода да му даваш!

 

Прилеп (Миладиновци, № 3).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.