43. СТОЯН И ТРИ САМОДИВИ - 2
Маре Стоене, Стоене!
Стояну госте дойдоха
девет сестрици кралици,
десета Рада царица.
Довела мъжко детенце,
мъжко й дете врлаче -
дене не дава да седне,
ноще не дава да легне.
В полунощ вода поиска:
- Водица, мамо, водица,
макар половин лъжица,
устата да си натопа,
сърцето да си разкваса!
Вода си нема ни капка.
Дават му вино, то не ще,
дават му бистра ракия,
то не ще да я накуса,
на токо вика: - Водица,
водица, мамо, водица!
Майкя Стояну думаше:
- Я земи, сине, две стовни,
та иди, сине, та иди
на самодивско езеро,
та налей вода студена.
Стоян си юзе две стовни,
та е на вода отишъл
на самодивско езеро.
Там и завари млад Стоян
три жени, три самодиви:
едната беше леля му,
другата беше стрина му,
третата - учиная му.
Месечината сваляха,
бяла я крава правеха,
прясно си мляко доеха.
Като видяха млад Стоян,
тие Стояну думаха:
- Море Стоене, Стоене!
Проклета да е майка ти,
що те в полунощ допрати
на тая вода студена
със тие стовни шарени.
Тая са вода не пие,
тая е вода галатна.
Скоро, по-скоро да сидеш,
през прага да си преминеш,
доде са петли не пеле;
майка ти да та лекува
от коледарче кравайче,
от бяла лоза шумата.
Той си са назад повърна,
люта го треска разтресла,
клета го глава блъснало:
додето в двори да влезе,
а той си падна млад Стоян,
та па са с душа раздели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.