167. ОВЦА РОГУША КЪЛНЕ ОВЧАРЯ
Имал е Стувян, имал е,
имал ми й ина Рогуше,
от ина триста станали.
Мър че е Стувян пурдади
на дрянополски джелепи,
на цариграшки касапи.
Рогуше дума Стувяну:
- Стувене, мой стопанино,
не ма, Стувене, пурдавай,
триста ти овни обагнюх,
веш триста ще ти обагне,
ни ма, Стувене, пурдавай!
Стувян Рогуше ни слуше,
мър чи е Стувян пурдади
на дрянополски джелепи,
на царигрешки касапи.
Рогуше Стувян прокълна:
- От триста трички да останат,
за мене каил да станеш,
мене, Стувене, да тръсиш,
да тръсиш, да н' ма намериш?
Както Рогуше прокълна,
и тъй му Господ помогна -
от триста трички станали.
Стувян Рогуше потръси,
потръси, ни е намери,
че си без стадо остана...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.