150. БОР И БОРИКА
Моми пойдоа на цвеке,
а момчетиа на върба.
Момче секира посече,
а змия мома ухапа.
Момчето копат над цръква,
а момата - поди цръква.
Над момче сада зелен бор,
а над момата - борика.
Бор на борика продума:
- Расти ми, расти, борике -
с кореньо да се сплетеме,
с връшето да се ставиме!
Борика на бор говори:
- Ти можеш, борю, да растеш -
тебе е макя майчица,
студна ти вода доноси,
та ти кореньо полива.
А я не можем да растем -
мене е макя мащеха,
врела ми вода доноси,
та ми кореньо попарва.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.