127. МЪЖОВ ГЛАС ОТ ГРОБА
Станала ми е Иринка
рано ми, рано в събота,
уми се и се прекръсти,
нарина жаро в кандило,
лапнала свещи вощени
и на гробищата отиде.
Приляла и прикадила,
седнала и заплакала:
- Стоене, пръвна пръвнино,
Стоене, пръвно венчило:
твоето конче хранено -
със време ненапоено,
със време неназобено;
твоите волове хубаве -
със време ненапоени,
със време неназобени;
твоите дребни дечица -
със време ненахранени.
Стоян се от гроб обади:
- Мър стига плака, Иринке,
моята къща прокапа,
възлънка и постилка изгниха
от твоите сълзи горещи!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.