112. ЧУМА И СТАНКА СИРАЧЕ
Какъв е помен станало
в Котел село голямо!
Сичките платна бялиха,
бялиха и простираха
и Станка горко сираче,
и тя си платно бялеше,
бялеше и простираше.
Черна са й чума задало,
сичките платна сбираха
и къде тях си бягаха,
и Станка горко сираче,
и тя си платно сбираше,
къде чумата бягаше
и на чумата думаше:
- Чумо ле, черна холеро,
най-напред мене да земиш,
че яз съм клето сираче,
яз нямам нийде никого,
ни баща, чумо, ни майка!
Чума на Станка думаше:
- Станке ле, клето сираче,
я стой ти малко почекай,
да си тефтери прегледам,
да видя, Станке, да видя
дали си вътре писана.
Че си тефтери прегледа
и си на Станка думаше:
- Станке ле, клето сираче,
няма та тука писана,
не може тебе да зема!
И си напреде замина.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.